На гости в Сингапур

---

Кацаме в Сингапур и местните се представят подобаващо и точно в техен стил на петнайдесетата минута вече сме си взели багажа и сме минали паспортната проверка. На митницата обаче ни сканират багажа и ми засичат джобното ножче - държат да го видят и след това се успокояват и ме оставят на мира.
За непросветените, Сингапур е страна, в която много неща са забранени - забранено пушенето, пиенето, пикането на обществени места (наказва се със затвор), носенето на експлозиви, носенето на смрадливи плодове и т.н. - някои стандартни и доста нестандартни забрани. Това явно, че допринася за чистотата в града - един от най-чистите, да не казвам и най-чистия, в които съм бил. През цялото време се шегуваме какво е забранено и какво е наказанието за неспазване на забраната.
На излизане от летището, вече ни чака нашият приятел - Цецо. Честитиме му новата година и му отиваме на гости. След кратка почивка излизаме на вечеря и разходка из града под негово ръководство. Тук срещаме и нашият колега Даниел. Въобще групата става много голяма след като се включва и още една българка и двама индийци. Уш тръгнах сам, а вече сме в състав - аз, Веси, Митко, Цецо, Даниел и Кристина. Скоро вече е тъмно и се радваме на светлините наоколо. Уморени към един през нощта се прибираме, вземаме редовния за тези географски ширини душ и - по леглата.
На следващата сутрин планът идва от моя страна. Предвидено е каране на колелета на остров Пало Юбин. Ставаме към 9:00 и се отправяме към метрото. Следва пътуване от приблизително един час с метрото без прекачванията. За метро това е наистина огромно разстояние. Прекосяваме цял Сингапур от най-западната до най-източната част. Добре че има метро, иначе при задръстване сигурно ще ни трябват два дни и ще дойде дъждовният сезон. Следва половинчасово пътуване с автобус и след това е ред на ферибота. Опашката там е огромна, но за половин час идва и нашият ред. Вече сме на острова и наемаме колела. Аз и Митко се изкушаваме с един тандем и след кратко тестване го наемаме. Веси и Цецо са с обикновени колела. С този тандем виждаме в началото голям зор. Моя милост започва с управлението - то все едно караш тир, но за около половин час и на това привиквам. Островът, макар и не толкова голям, ни изморява доста сред екваториалната жега. Пот се лее от всякъде, като летен дъжд над Кончето в Пирин. Навсякъде има колоездачи. Повечето алеи са асфалтирани, но на някои това чудо на строителството липсва. С голям ентусиазъм караме по пътечки с тандема. За наше съжаление скоростите му не работят и при малко по-стръмните изкачвания сме принудени да слизаме и да бутаме. За сметка на това по равното и при спусканията нямаме равни на себе си. На обяд решаваме да оставим колелетата за кратко и тръгваме през джунглата. Тя тази джунгла е малко фалшива, защото е изкуствено засята (дърветата малко на редове идват :-). Но въпреки това навсякъде е зелено, има си огромни паяци по пътя, птичките чуруликат (малко по-различно от тези в България, но все пак чуруликат) За около час се връщаме обратно и вече поизморени яхваме отново БПС-тата (това трябва да е нещо като МПС, ама безмоторно, за да не става повторение). Тук идва и момента, в който се изгубваме. Добре, че не сме с четири отделни колела, иначе отдавна да сме се изпозагубили един друг. Та започва едно търсене ту нагоре, ту надолу. Има-няма половин час и отново сме заедно. След малко решаваме да минем по един short-cut и голямото шоу започва. Най-отпред сме аз и Митко с тандема по една пътечка, която на места започва да се губи. Движим се през джунглата (този път не е изкуствена). По бледото подобие на пътека са изпопадали кокосови орехи, които допълнително утежняват ситуацията. То да беше само това, ами след известно време минаваме през една кал и през една рекичка. Митко е рулиращ отпред, а аз отзад не мога да спра да се смея. Много е забавно и добре, че не виждам какво става пред нас. По едно време пътеката свършва съвсем в едни непроходими храсти. Забиваме се в тях и след няколко секунди се появяват Веси и Цецо, за да научат, че трябва да се връщаме. Доволни от офроуда, назоваваме нашия тандем jungle tandem, в аналогия с mountain bike. След нас идват още колоездачи, които обаче много по рано правят кръгом и се връщат.
Уморени и доволни стигаме обратно до пристанището, връщаме колелетата и преминавайки с ферибота се настаняваме да хапнем и да възстановим водния (бирения) баланс в организма. Следва пътуване до центъра на Сингапур, по време на което обсъждаме мекото говорене на варненци (и четиримата сме от там). Само Веси прави малко изключение с мекото говорене, но това е мнение на Цецо, който от няколко години живее в Сингапур, така че най-вероятно е забравил как се говори в нашия роден град.
По пътя се чудя как всички хора, които се настанят около мен може да миришат толкова лошо, направо си е ужасно. Странно защо, обаче на никой от нас останалите не му прави впечатление. Примирявам се с миризмата и решавам, че явно носа ми не е наред, ама той всъщност си е баш наред. Пристигнали в центъра се разделяме на две групи и аз и Веси се срещаме с Даниел за вечеря, а останалите отиват да почиват. Минавам през една тоалетна за освежаване след колелетата и там остановявам откъде идва миризмата. Не е от мен, но е от раничката ми. Решавам, че щом останалите не забелязват ще мога да издържа още няколко часа докато се прибера. Така и става. Към 23:00 вече сме у Цецо, където си казваме чао и подготвяме багажа за следващия ден.
Сутринта и предиобед - нищо особено. Автобуса - първото метро - второто метро - третото метро - втори автобус - първи самолет и сме в Хо Чи Мин. Добре дошли във Виетнам.

---