Пътят към Куала Лумпур

---

Поради забравените зимни обувки идеята за пеша до Пловдив окончателно се изпарява и се отправям на там с кола. Веднъж пристигнал се опитвам да стигна до автогарата питайки, но нещо все не могат да ме упътят и се чудя какво ли ще е, когато ми се наложи да ме упътват на малайзийски, индонезийски или виетнамски. В крайна сметка се сдобивам с билет за 01:00 през нощта. Времето е умерено смарангясано. Хем иска да вали, хем иска да пече слънце - и то не знае какво иска. Опитвам се да намеря място за обяд, обаче с този нов закон за пушенето в заведенията всичко е бошлаф - или за пушачи, или не ми харесват. В крайна сметка се озовавам в една кръчма в стария град където пушат, явно вече достатъчно съм огладнял. Поръчвам си няколко неща, от които забравят да ми донесат десерта и така успявам да обия повече време. Все пак имам 12 часа до автобуса и това не ме притеснява толкова.
Решавам да отида на кино и да загубя още два часа. Филма, който гледам е възможно с най-перфектното заглавие за повода - "Туристът", макар и идеята му да не е много туристическа.
Малко след киното ме хваща и разстройство, което обърква плановете до известна степен. Не че не е планирано, но план графика му е за след два дни, а не още от България. Затягащите лекарства съответно са на дъното на раницата и си го оставям да си се развива както си знае :-)
В полунощ вече съм на автогарата, чакайки автобуса и пристъпвайки от крак на крак с летните дрехи :-) Температурата е някъде малко под -5 или поне аз така си мисля. Леко дремейки неусетно вече съм в Истанбул, а часът е едва 6:30. Тези от автобуса отново са ми изиграли номер и пристигат три часа по-рано от предвиденото, което означава, че ми се очертават осем часа чакане на летището. Веднъж пристигнал в турската столица с бодра и бърза крачка се отправям на проучване за най-близката тоалетна - знаете защо. От там на метрото и ето ме в 7:00 на летището.
Започва се голямото чакане. Първо намирам едно кафене, в чийто хладилник да си оставя ваксината, която трябва да довърша след около седмица в Малайзия и след това сменям пейките през един-два часа, защото иначе доскучава. Към 12:00, пет часа след като съм се чудил какво да правя срещам ... Веси.
Ех, викам си "Поне няма да съм сам в Азия."
Минаваме един куп проверки на багажа и вече сме в самолета - Boeing 777-200 на Малайзийските авиолинии - нищо особено. Дори не искат да ми сложат ваксината в хладилник - само дето я разкарвам до тук. След около десетчасов полет кацаме на летището в Куала Лумпур - 6:30 местно време, половин час преди планирания час на пристигане.

---