Петък обед е. Планът за уикенда е готов и се отправям към местния магазин да напазарувам провизии за идващите два дни. Менюто е оптимизирано с времето и не вися дълго пред щандовете – 5 земелки, 3 шоколада, 150 г салам и едно сирене – от най-миризливото за да има до края. Добре, че съм злояд, защото иначе хем струва повече, хем тежи повече, хем по-трудно се ходи. На връщане към хотела разбирам, че един колега ще пътува с кола точно до изходния пункт за моя маршрут – нещо, което ме радва доста и нещо, което ме ядосва, когато разбирам, че вече е тръгнал. Така влизам обратно в графика и петък следобед съм свободен. Времето тъкмо се е пооправило след седмица дъждове с кратки сухи интервали. Прибирайки се в хотела разбирам, че от DHL не са ми
... read more
